WIND2WIN

Мониторинг на плаващи отпадъци във водите пред българския бряг на Черно море в периода 18-27.09.2018 г .

Д-р Димитър Беров, ИБЕИ-БАН

Метод на наблюдение

По време на предизвикателството Wind2Win от спомагателната лодка на екипа бяха извършени серия от наблюденията за плаващи отпадъци в повърхностните морски води. Беше приложена методиката за визуални наблюдения на замърсяването на морската повърхност, разработена по проект Defishgear в Адриатическо море (вижте тук за детайлно описание). При това, по време на движението на лодката двама наблюдатели (Велизара Стоилова, Димитър Беров) следяха за преминаващи покрай съда плаващи предмети. Наблюдаваните обекти бяха включени в предварително определени категории, – видове пластмасови продукти, гумени, метални, дървени и текстилни отпадъци от човешки произход. Бяха зададени и приблизителните им размери –в размерни категории между 2.5 и >50 cm. Продължителността на наблюденията варираха в зависимост от скоростта на лодката, като целта с дължина между 1 и 1.5 км. Наблюдаваната полоса от морската повърхност, предвид ниския борд на изполвазния плавателен съд тип ‘Зодиак‘ бе общо 10 м в двете посоки на наблюдение.

През първият ден на предизвикателството, 18.09.2018 г. направихме 11 наблюдения в акваторията между Дуранкулак и гр. Варна, с обща дължина на трансектите от 25 км и обща площ от  0.5 км2. През вторият ден от предизвикателството, 19.09.2018 г. , в акваторията между гр. Варна и гр. Бяла бяха направени 5 наблюдения, с обща дължина на трансектите от 8 км и обща площ от 0.16 км2. На 20.09.2018 поради изключително бурното море (5-6  по скалата на Бофорд), наблюдения не бяха извършвани. Допълнителни наблюдения бяха извършени и на 22.09.2018 г. от борда на малък плавателен съд в акваторията между гр. Созопол и гр. Бургас – 4 трансекта с обща дължина от 16 км и площ от 0.16 км2.

фотограф: Иво Даскалов

В дните след предизвикателството беше направен и мониторинг на изхвърлените на морския бряг отпадъци, на участък от плаж Алепу южно от Созопол , където екипът ни извършва редовни наблюдения с помощта на приложението Marine Litter Watch на Европейката Агенция по Околна Среда (EEA).

Морски условия по време на наблюденията

Морските условия по време на наблюденията не бяха “идеалните” за прилагане на този метод. Вълнението по Северното Черноморие на 18.09 и 19.09 варираше между 1 и 4 бала, придружено със СИ вятър със скорост между 5 и 15 m.s-1. Наличието на вълни, пяна, а и на силни отблясъци от слънцето по всяка вероятност не ни позволиха да забележим всички плаващи около плавателния съд отпадъци. Силните СИ-И ветрове в дните преди и по време на предизвикателството генерираха повръхностни течения с предоминантна посока З-ЮЗ, от открито море към българският бряг на Черно море, което по всяка вероятност е довело до транспорт на голяма част от намиращите се там в предходни дни и седмици морски отпадъци към плажовете и скалисти брегове по крайбрежието ни.

Сила и посока на повърхностните морски течения

Височина на вълните в Черно море

Резултати плаващи морски отпадъци

Наблюдаваните количества плаващи отпадъци по време на трансектите през първите 2 дена от предизвикателствата бяха минимални. От  всички 20-те направени наблюдения,  през 14  не бяха забелязани никакви плаващи отпадъци от нито един от наблюдаваните класове.  На останалите 6 трансекта, бяха наблюдавани различни количества плаващи пластмасови отпадъци – найлонови торби и  парчета пластмасови полимери с размери с размери между 2,5 и 50 см. Най-много плаващи пластмасови отпадъци бяха наблюдавани в акваторията на Созополски залив на 22.09.2018 (сутрин) – средно 558 обекта на км2 (трансект BG34), като на останалите пет трансекта с отпадъци (пред Тюленово, Варна, устието на р. Камчия, пред Крайморие и нос Атия) количествата бяха значително по-ниски – между 23 и 50 обекта на км2. Интересно е да се отбележи, че при повторението на трансекта в Созополски залив (BG34), направен в 08:40 сутринта на 22.09.2018, 7 часа по-късно не бяха наблюдавани никакви плаващи отпадъци (BG37). В периода между двете наблюдения, в района се появи силен ЮИ вятър, който по всяка вероятност е транспортирал наблюдаваните отпадъци към брега (плажа на Златна рибка-Градина, плажа на Черноморец).

При сравнение на наблюдаваните количества плаващи отпадъци по време на това изследване с данни събирани в същите акватории през 08.2018 г от борда на кораба Rainbow warrior (Berov & Klayn, in review), ясно се вижда голямата междугодишна  динамика в замърсяването по крайбрежието ни. Райони, в които през 08.2017 г. бяха наблюдавани големи струпвания от плаващи пластмаси –  около нос Калиакра и Варненски залив, при тазгодишното наблюдение бяха чисти. Тази съществена междугодишна разлика още веднъж подчертава нуждата от по-редовни и систематични наблюдения на замърсяването на акваторията на Черно море с плаващи отпадъци, по възможност комбинирани с наблюдения на замърсяването по плажовете с новоизхвърлени плаващи предмети. Еднократните наблюдения дават представа само за моментното състояние и количества плаващи отпадъци по морската повърхност.

Замърсяване на плажни ивици с плаващи отпадъци в периода на изследването

Предвид силните течения и ветрове с посока към морският бряг преди и по време на проучването ни, липсата на големи количества пластмасови отпадъци по крайбрежието ни по време на проучването не е изненада. Наблюденията на новопоявили се на пясъчната ивица на плаж Алепу плаващи отпадъци, изхвърлени от вълните в периода преди 24.09.2018 е ясна индикация, че морските бури са транспортирали голяма част от плаващите отпадъци на сушата.

Фиг. 15 Брой отпадъци по протежение на 200 м трансект в северната част на плаж Алепу, отчетени при наблюдение на 27.09.2018 г с Marine Litter Watch инструмента на EEA (данните са налични тук; Alepu, Perseus network)

Голяма част от гореизброените отпадъци бяха прясно отложени на плажната ивица, в зоната на разливане на вълните при бурите в предходна седмица. 

Фиг. 16 Отложени в северната част на плаж Алепу пластмасови отпадъци (27.09.2018 г.)

Изводи

1. В периода 18-22.09.2018 г в крайбрежните води на Черно море пред българския бряг бяха наблюдавани сравнително малък брой плаващи отпадъци , значително по-малко в сравнение с наблюдаваните през 08.2017 г. в същите райони на изследване.

2. Присъствието на плаващи отпадъци дори в зоната  с най-висок брой плаващи отпадъци (Созополски залив 22.09.2018 г), беше силно променлива, появата на ветрове с посока към бреговата ивица доведоха до бързо изчезване на плаващите отпадъци.

3. В периода след силните ветрове, вълнение и морски течения с посока към българския бряг (17-26.09.2018), беше отчетено отлагането на големи количества пластмасови отпадъци по плажове по южното ни Черноморие (плаж Алепу). Този феномен обяснява донякъде и малките количества наблюдавани в открито море плаващи отпадъци в предходните дни – голяма част от тях са били транспортирани към брега и са били отложени по плажове и скални брегове.

4. Типичните есенни морски бури “мелтеми” с посока на вятъра И-СИ, силно вълнение и повърхностни морски течения с посока З-ЮЗ имат свойството да ‚почистват‘ крайбрежните води от плуващите в тях отпадъци и да ги депозират по плажните и скалисти брегове по Черноморието ни.

5. Препоръчително е бъдещи наблюдения за плаващи морски отпадъци да бъдат комбинирани с наблюдения за новоотложени по плажовете плаващи отпадъци ( преди и след периоди със силни ветрове, вълнение и течения), с цел да бъде установена по-точно пътя на попадалите в морето замърсители.

6. Еднократните наблюдения дават представа само за моментното състояние и количества плаващи отпадъци по морската повърхност и трябва да бъдат комбинирани с  океанографски мониторинг на движението на водните маси в крайбрежната зона, и моделиране на разпространението на различни типове пластмасови отпадъци в морските води.

Какво можем да направим, за да помогнем за наблюденията на замърсяването на крайбрежните води и плажовете на Черно море?

1. “Осиновете” някой плаж по българското крайбрежие и организирайте редовен мониторинг на замърсяването с отпадъци по него с помощта на приложението Marine Litter Watch на Европейската Агенция по Околна Среда (EEA). Колкото повече информация имаме, толкова по-добре ще знаем за размерите и динамиката на това замърсяване в Черно море.

2. Включете се в доброволни кампании за почистване и наблюдение на замърсяване на крайбрежието ни, организирани от Greenpeace, За Земята, Surfrider Foundation, общини и медии.
3. Запознайте се с проблема и с мерките, които са приети за наблюдение на проблема в България и ЕС, в рамките на националните и европейски политики за справяне с проблема по Рамковата Директива за Морската Стратегия. Повече можете да прочетете тук, както и в годишните доклади на Басейнова Дирекция– Черно море и МОСВ за екологичното състояние на Черно море.

4. Настоявайте за по-скорошни промени в законодателството на България и ЕС, ограничаващи ползването на пластмасови продукти за еднократна употреба – напр. Директивата на ЕС за Пластмасови продукти за еднократна употреба.