Екокартина
д-р Димитър Беров, ИБЕИ-БАН
Резултати
Анализ на резултатите
По време на изследването в рамките на общо около 20 часа престой на море, бяха проведени 19 вертикални измервания със многопараметричната сонда МП7 и логера за ФАР светлина LiCor. Максималната дълбочина, до която беше спускана системата бе 41 метра (пред Тюленово), при максимална възможна с оборудваните сензори – 50 метра. Разпределението на точките на измерване беше сравнително равномерно и беше съобразено с курса на плаване и основната му цел , осигуряване на участниците в събитието.
Морските условия по време на плаването бяха динамични, като на 18.09 и 19.09 морското вълнение варираше между 1 и 4 бала, а вятъра – от 2-3 до 10-12 m.s-1. В третият ден от плаването, поради изключително неблагоприятните условия за работа – вълнение в Бургаски залив от 4-5 бала и силен СИ вятър, и съответно риск от изгубване и повреждане на оборудване, измервания по маршрута до с. Резово не бяха правени. На 22.09, при спокойно море без вълнение и вятър, беше извършено допълнително проучване в акваторията между гр. Созопол и гр. Бургас.
Биологични/екологични резултати
Събраните данни за стойности на различни физични, химични и биологични параметри на морската вода по време на това изследване дадоха една много детайлна “снимка” на екологичните процеси, протичащи в крайбрежните морски води на Черно море в конкретните дни на изследването. Възможността да прекосим големи акватории и направим измервания в тях в рамките на един и същи ден, ни даде възможност да “уловим” пространствената динамика на промяна в качествата на водата, измерени с основни океанографски показатели като соленост, температура и биологични параметри като съдържание на кислород и хлорофил-а, и интензивност на фотосинтетично активната радиация (ФАР).
Разрезите през водните слоеве в акваторията между Дуранкулак, нос Калиакра, Каварна и Варна демонстрират едно сравнително хомогенно състояние на морските крайбрежни води, типични за края на летния сезон. Температурата на морската вода беше почти еднаква на всички станции и на дълбочини от 0 до 30 метра (23-24 С), без наличие на сезонен или перманентен термоклин (разслояване на морските води на слоеве с различна температура). Единствено на най-дълбоката станция от измерването (пред Тюленово), беше отчетено снижаване на температурите до 17-18 С, на дълбочини под 34-35 метра, където е позициониран и сезонния термоклин в този конкретен момент. Солеността на морската вода също беше почти еднаква в цялата зона (17-17.5), като на дълбочини под 30 метра в района на Тюленово беше забелязано навлизане на води с повишена соленост (19-19.5) – “дълбоките” и студени водни маси от дълбоките части на Черно море под сезонния термоклин.
По отношение на биологичните параметри на водния стълб, особено интересно беше наблюдаваното силно завишено съдържание на хлорофил-а във водите западно от нос Калиакра – пред гр Каварна и северната част на Варненски залив. Там на дълбочини между 2 и 10 метра, беше отчетено 10-15 кратно увеличение на относителните концентрации на хлорофил-а, което е много ясна индикация за протичането на локален цъфтеж на фитопланктона в тези водни маси. В комбинация с този цъфтеж, във водите под зоната на максимални концентрации на хлорофил-а, се наблюдава намаляване на кислородното съдържание спрямо съседни водни маси (от 8 до 7 mg.l-1), което по всяка вероятност се дължи на активното хетеротрофно микробиално разграждане на утаяващата се органична материя от зоната на цъфтежа.
Разрезите на физичните параметри на крайбрежните води между Варна и Бяла показват сходни температури като в северния участък на изследването, с изключение на по-ниските температури на повърхностните води пред Варна (2-2.5 С по-ниски от околните). Това охлаждане по всяка вероятност е резултат от изстудяване на водата, предизвикано от студените С-СИ ветрове предходните дни. Във Варненски залив се наблюдават и води с по-ниска соленост -16-16.5, в сравнение със 17-18.5 в съседство. Тези по-сладки водни маси по всяка вероятност са изтичащите от Варненско езеро бракични води, смесващи се с черноморските водни маси в залива. Разпространението им е на почти 10 км южно от нос Галата. В обхвата на разпространение на същите водни маси се наблюдава и значително завишени концентрации на хлорофил-а – 5-7 пъти по-високи от тези в района на нос Карабурун и гр. Бяла. Този локален “цъфтеж” на фитопланктона по всяка вероятност е следствие от обогатяването на морските води с биогени (амоний, нитрати, фосфати), идващи от втичащите се в залива води от Варненското езеро. Този процес на обогатяване на водите на Варненски залив с биогени е добре проучен и намира пряко отражение в по-лошото екологично състояние на водните тела в него, определени по различни критерии, базирани на химични и биотини индекси. В измерванията не се отчита ясен сигнал от втока на сладки води от река Камчия, което от една страна се дължи на това , че маршрута на плаването ни мина на повече от 10 км от крайбрежието в района, но от друга и на маловодието на реката в този сезон. Водите южно от устието на р. Камчия имат характеристики типични за чистите крайбрежни водни тела по нашето крайбрежие.
В акваторията по южното крайбрежие на Бургаски залив се наблюдават много сходни картини и динамика на водните маси. И там е ясно видима зона с понижена соленост, разпростираща се до 5 км южно по крайбрежието на залива и до дълбочини от 4-5 метра, по всяка вероятност бракични води, изтичащи от езерото Вая. В същите водни маси се наблюдава и локален пик в концентрациите на хлорофил-а (5-8 пъти по-високи от тези в околните водни маси). Пряк “отговорник” за този цъфтеж са обогатените на биогени води втичащи се в залива от езерото Вая, един добре описан и изследван феномен в Бургаския залив. За разлика от локалния цъвтеж при Каварна, водите с това повишено съдържание на хлорофил-а , са и с повишена концентрация на разтворен кислород, който по всяка вероятност е генериран от активно фотосинтезиращите фитопланктонни организми там.
Процесите на развитие налокални фитопланктонни цъфтежи като тези , засечени при Каварна, Варна и Бургас, са динамични и бързи, и протичат в рамките на дни и седмици, и обикновено затихват с изчерпването на хранителни вещества във водния стълб (неорганичен азот и фосфор, микроелементи). Проследяването на тяхното развитие може да даде ясна представа за обхвата и мащабите на локалното обогатяване (замърсяване) на крайбрежните води на Черно море с води, богати на биогени – от битови, индустриални и земеделски източници, от устията на реки и крайбрежни водни басейни. Нашет изследване демонстрира, че Използването на портативно океанографско оборудване от борда на малки плавателни съдове позволява да се правят бързи и ежедневно наблюдения на тези процеси в крайбрежната зона на морето ни, и взимането на мерки при възникване на сериозни екологични проблеми.
Геореферирана карта с данни
Импортираните в ODV резултати са визуализирани на долните карти и профили: