България е една от шестте страни, които споделят бреговете на Черно море. Като водоем от Затворен тип, екосистемата на Черно море изключително много се влияе от всички водни притоци, които се вливат в него. Най-големите реки, които достигат до Черно море са р. Дунав, р. Днепър, р. Риони, р. Южен Буг, р. Къзълърмак и р. Днестър. Има разбира се още много по-малки реки чието влияние също е от значение. По Черноморската ивица се намират и 11 значително населени места от всички държави споделящи излас към Черно море. Гъсто населените градове също имат своето значение и принос към чистотата на морето.
Изследванията показват обаче, че от най-голямо значение за екосистемата на Черно море имат вливащите се реки в него. Тъй като по протежението на всяка река има множество различни градове, тяхното влияние се носи по теченията и достига до крайната си точка – затвореното Черно море. Видовете отпадъци достигащи Черно море са основно два вида – битови (физически) и химични.
Химичните отпадъци предимно произхождат от всякаква производствена дейност, която се провежда в близост до бреговете. В това число са разнообразните заводи, корабостроителници, пристанища и др. Има и много ниско населени места без пречиствателни станции, които също имат своя химичен отпечатък върху водите на ЧМ. Основното влияние на химичните замърсители е върху фитопланктона. Учеличеното химично замърсяване увеличава и цъфтежа на този вид планктон, който от своя страна изразходва по-голяма част от наличния кислород във водата. По този начин се затруднява дишането на останалите аеробни водни обитатели и популациите им се намаляват.
Физическите замърсители представляват отпадъци от човешката дейност. Всичките битови, строителни, риболовни, туристически са все отпадъци, който всеки може да открие днес по бреговете и плажовете. През последните години количеството на физическите отпадъци достигнали в Черно море е нарастнало до такава степен, че вече са наблюдавани първите осстрови от отпадъци в близост до бреговете на Русия. Замърсяване от този мащаб има дългосрочно влияние върху цялата екосистема на Черно море. Поради естеството на отпадъците от „плаващ тип“ тяхното разпадане на по-малки частици отнема десетки години. Важно е да се отбележи че разпадането на е равно на разлагането. Чрез разпадането на боклуците до микрочастици (частици с големина под 1мм.) , те стават още по трудно отстраними от водата и все повече микрочастици са намерени във всякакви морски обитатели. Веднъж попаднали в хранителната верига, тези микрочастици със сигурност достигат и до нас.
The Ocean Cleeanup
Химичните отпадъци предимно произхождат от всякаква производствена дейност, която се провежда в близост до бреговете. В това число са разнообразните заводи, корабостроителници, пристанища и др. Има и много ниско населени места без пречиствателни станции, които също имат своя химичен отпечатък върху водите на ЧМ. Основното влияние на химичните замърсители е върху фитопланктона. Учеличеното химично замърсяване увеличава и цъфтежа на този вид планктон, който от своя страна изразходва по-голяма част от наличния кислород във водата. По този начин се затруднява дишането на останалите аеробни водни обитатели и популациите им се намаляват.